История на спорта

Начало на организираната дейност и развитие на шахмата до 9 септември 1944 година

Още в първите години след Освобождението българската интелигенция проявява подчертан интерес към шахмата. Красноречив е фактът, че наред с чешкия историк К. Иречек, публициста С. Бобчев, държавния деец С. Стамболов, едни от най-ревностните участници в шахматните двубои в дипломатическия клуб „Юнион“ в София са мнозина висши руски чиновници, начело с руския пълномощен министър.

1. 1905 г. По инициатива на професора по филология Беньо Цонев и учителя Атанас Илиев от Търново в кафене „Смолницки“ в София е организиран първият турнир по шахмат в България.
2. 1922 г. На 1 февруари е учреден Софийският шахматен клуб — първият в България. С това се поставят основите на организирания шахмат в нашата страна.
• Членове на клуба стават любителите на шахмата от двата столични центъра — при Военния клуб (д-р Ребен, д-р Калина, К. Кутинчев и Р. Славейков, брат на П. П. Славейков) и кафене „Роял“ (Т. Траянов, Ю. Петишав и А. Илиев).
• Два месеца след основаването на Софийския шахматен клуб ръководството му организира първия официален шахматен турнир в страната.
3. 1923 г. В софийската печатница „Камбана“ е отпечатана първата българска шахматна книга — „Ръководство по шахматна игра” от Ф Хоникер.
4. 1924 г. На 22 юни във Варна група ентусиасти начело с К. Атанасов учредяват Варненския шахматен клуб. Негов председател става Панайот Медникаров, подпредседател Ксени Атанасов, секретар — Александър Бегажев.
5. 1926 г. Варненският шахматен клуб става инициатор на първия неофициален национален шампионат, който се провежда от 15 до 25 октомври във Варна с 8 участници. Първото място с по 5 точки поделят К. Атанасов, А. Телегин и Г. Хаджиславчев. По това време шахматни центрове стават и Стара Загора, Лом, Русе, Плевен, Търново, Пловдив, Асеновград, Карнобат, Полски Тръмбеш, с. Марино (Търновско), с. Тополово (Асеновградско), Златарица.
6. 1927 г. През месец декември в Търново започва да излиза първото българско шахматно сп. „Шахматен лист“, редактирано от С. Стефанов.
• Поставя се началото на шампионатите на Софийския шахматен клуб (първенствата на столицата). Първият шампионат събира 11 участница. Побеждават Г. Гешев и А. Пинкас по 9 т.
7. 1928 г. На 15 април в Търново се събират представителите на 4 шахматни клуба и 2 шахматни кръжока от страната (общо 9 души) с намерение да учредят български шахматен съюз. Учредителите обаче не утвърждават устава на съюза, не го регистрират като юридическо лице, поради което учредителният конгрес остава без формални права.
• Вторият шампионат на София събира 12 участници. Победител е Ю. Тошев с 9.5 т.
8. 1929 г. Третият шампионат на столицата завършва с победа на А. Гюров, служител в Министерството на външните работи. Срещу 12-те си съперници той набира 11.5 т. Този талантлив шахматист се оттегля от шахматна дейност само след 5 години.
• През същата година Ю. Тошев побеждава в мач К. Атанасов с 3:0.
9. 1931 г. На 31май и 1 юни в Търново се провежда конгрес на шахматните клубове и кръжоци в страната. След дълги дебати е решено да бъде основан Българският шахматен съюз, а конгресът да се смята за учредителен. Ето защо 1 юни е официалната дата на учредяването на Българския шахматен съюз (БШС). През същата година е поставено и началото на отборните първенства в България с двете междуградски срещи София—Варна. Те се провеждат при разменни гостувания на 8 дъски в 2 кръга. Крайната победа със 17.5:14.5 е за отбора на София?
• Ю. Тошев побеждава в мач Н. Войнов с +6-1=3, а 4. шампионат на столицата (с 16 участници) завършва с подялба на първото място между Г. Гешев и А. Гюров (по 13.5 т.).
10. 1933 г. Провежда се първи редовен конгрес на Българския шахматен съюз и първи официален шампионат по шахмат на България. Домакини и на двете събития са членовете на Варненския шахматен клуб. На конгреса е избрано ръководство на Българския шахматен съюз в състав: Т. Траянов — председател, Ф. Хоринек и Б. Данаилов — подпредседатели и членове — полк. X. Арабов, д-р Подбалкански, Илиев и Цветков. На другия ден след конгреса започва шампионатът. Макар и в камерен състав, той събира всички най-силни български шахматисти с изключение на Гюров. Първото място поделят Гешев и Тошев. За излъчване на победител те играят мач от 4 партии, който завършва наравно (2:2). Следват нови 4 партии, в които победител с резултат 2.5:1.5 е Гешев. Той е обявен и за първия шампион по шахмат на България.
11. 1934 г. На 16 ноември по време на втория шампионат на България в София е основан
Студентският шахматен съюз.

12. 1935 г. Излиза книгата „Турнирни партии на българските шахматисти и мача Ботвиник—флор“ от публициста комунист Васил Калчев.
• Ако на първите два национални шампионата най-силният съперник не Г. Гешев в борбата за шампионската титла е пловдивчанинът Ю. Тошев, то на третия шампионат, състоял се в Русе, се появява нов съперник в борба за титлата — Найден Войнов.
• Открита е книжарницата „Руска книга“ в София, където се получава месечното списание „Шахмать в СССР“. Чрез него българските шахматисти се запознават с големите постижения на съветската шахматна школа, с новостите в света на шахмата, с научния подход към играта и т.н.
13. 1936 г. в София гостува бившият световен шампион Алехин. На 13 април той изнася сеанс на едновременна игра в градското казино на столицата срещу 40 от най-силните български шахматисти. Успоредно със сеанса играе и 2 партии блинд. Резултатът от сеанса е + 26-4 = 10 за Алехин.
• България е приета за член на ФИДЕ.
14. 1937 г. Шампионската титла в петото първенство на страната е спечелена от заелия 2. м. в първенството Кантарджиев, тъй като победителят Нейкирх няма българско поданство.

15. 1939 г. Българският национален отбор участва в VIII шахматна олимпиада в Буенос Айрес в състав Цветков, Нейкирх, Кипров, Кантарджиев и Карастойчев. Заема 20. м. от 26 участници. На тази олимпиада българският шахматист Цветков се среща със световния
шампион. Мачът завършва на 58. ход с победа на Алехин.
16. 1943 г. Поставя се началото на традиционните международни срещи България-Румъния.
• Българските шахматисти правят и своя международен дебют на индивидуалните турнири. Тошев участва в шампионата на Унгария, класира се на 6. м. и получава званието „шахмайстор на Унгария“.

Шахматните клубове в България до 9.IX.1944 г. в повечето случаи са центрове, в които се срещат интелектуалци и високопоставени личности. В същото време членове на клубовете стават и прогресивно настроени младежи: в София — Васил Калчев, Любен Пентиев, Михаил Кантарджиев и др.; в Лом — Тодор Аврамов; във Варна — Михаил Манолов; в Асеновград — братята Пантелей и Лазар Пачови и т. н.

Възходът на шахмата в социалистическа България

1. 1944 г. Най-верните привърженици на шахмата от прогресивните среди се обединяват около идеята за учредяването на отечественофронтовска организация на шахмата в рамките на
„Народния съюз за гимнастика и спорт“. Така в края на годината възниква Централният шахматен комитет (ЦШК) с председател Любен Пентиев и секретар Михаил Кантарджиев. 1945 г. На 2. етаж над сегашния Чехословашки културен център (ул. Раковски № 100) е открит Централен шахматен дом, който бързо се превръща в средище на шахмата не само за София, но и за цялата страна.
• През месец ноември в Централния шахматен дом се провежда първия отечественофронтовски шампионат по шахмат на България. В него участват 20 от най-изтъкнатите български шахматисти, както и двамата млади югославски майстори Глигорич и Милич. Първото място извоюва Глигорич, но той (както и Милич) участват
извън конкуренцията за шампионската титла. Поради това спорът за нея се решава в мач между Цветков и Малчевподелили 2—3 м. в класирането. Цветков спечелва първата си шампионска титла след 9 септември 1944 г.
2. 1946 г. В първия републикански шампионат след обявяването на България за народна република на 1. м. е П. Петров.
• На първата шахматна балканиада в Белград българският отбор заема 3. м.
3. 1947 г. Започва да излиза сп. „Шахматна мисъл“. Неговите първи редактори са А. Цветков и М. Кантарджиев.
• София става домакин на втората шахматна балканиада (с единствено участие в тези състезания и на Унгария).
• Участие на А. Цветков в международния турнир в памет на Чигорин в Москва — първо гостуване на български шахматист в СССР.
4. 1949 г. Първият официален шахматен турнир за жени в България, организиран от Антон Антонов, председател на шахматната секция към дружество „Академик“, София. Победителка става Антония Дечева.
• Първо гостуване на прославени съветски шахматисти в България — гросмайсторите Керес и Бондаревски. В състава на голяма съветска културна делегация те пристигат през м. VI и в продължение на 20 дни изнасят беседи и сеанси на едновременна игра в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Плевен и Лом.
5. 1951 г. През месец август Милев заема 1. м. на международния турнир в Букурещ. Тази първа международна победа предизвиква възторг сред българските шахматисти. • Започват републиканските индивидуални първенства за жени.

6. 1952 г. На международния турнир в Мендзи Здруй (Полша) Милев заема 1—2 м. (победил е и в Букурещ през 1951 г.). За тези успехи той е удостоен от ФИДЕ (заедно с Цветков) със званието „международен майстор“ — първото международно признание на български шахматисти.
7. 1954 г. На световното студентско първенство в Норвегия българските шахматисти от националния студентски отбор дебютират и заемат 3. м. Това е и първата по-значителна победа на българските шахматист след 9.IX.1944 г. Отборът е в състав: Тошев (капитан), Бобоцов, Пъдевски, Милев, Минев, Коларов и Прахов. • Българският национален отбор в състав Минев, Нейкирх, Милев, Цветков, Бобоцов и Бобеков участва в шахматната олимпиада в Амстердам и заема 9—10 м. (с Англия).
• На зоналния турнир в Лайпциг А. Иванова заема 1—2 м. заедно със Зуха (Чехословакия), което й дава право да се състезава за световната титла.
• У нас е организирана първата селска шахматна спартакиада за мъже, жени и юноши. Победители стават представителите от Варненско.
8. 1955 г. На турнира на кандидатките за световната титла в Москва А. Иванова заема 8. м.
• Първо участие на страната ни в световното първенство за юноши: в Белгия Трингов заема 5. м.
9. 1956 г. На дванадесетата шахматна олимпиада в Москва България се нарежда сред световния елит, заемайки 6. м.
10. 1957 г. На световното студентско първенство в Рейкявик (Исландия) бьлгарските студенти заемат 2. м. В Софийския университет се провежда първото у нас международно шахматно състезание — зонален турнир за световно първенство, на което Нейкирх пръв от българските шахматисти се класира за междузонален турнир.
• На първата шахматна олимпиада за жени в Емен (Холандия) български шахматистки заемат 5. м.
11. 1958 г. Българияе организатор на петото световно студентско първенство в курорта „Златни пясъци“ българските студенти защитават успеха си от Рейкявик.
12. 1959 г. На шестото световно студентско първенство в Будапеща нашите представители спечелват първата световна титла за българския шахмат. Отборът е в състав: Пъдевски, Тринаов, Попов, Радев и Димитров.
• На световното първенство за юноши в Швейцария Й. Стефанов спечелва сребърен медал.
• В Пловдив се провежда турнир на кандидатките за световната титла. 1980 г. На XIV шахматна олимпиада Бобоцов става първият български гросмайстор.
13. 1960 г. Провежда се първия републикански шампионат по кореспондентен шах, който е спечелен от Г. Попов.
• София става домакин на трийсет и втория конгрес на ФИДЕ.
14. 1962 г. В курорта „Златни пясъци“ се провежда XV шахматна олимпиада, на която е излъчен вторият български гросмайстор — Трингов.
15. 1963 г. Българските студенти завоюват 3. м. на световното студентско първенство в Будва (СФРЮ).
• А. Иванова постига нов голям успех — победа на зоналния турнир в Бад Ноенар, а Пъдевски спечелва турнира в Поляница.
• В София се провежда първия републикански индивидуален шампионат за девойки. Победителка става А. Георгиева от Варна.
16. 1964 г. На зоналния турнир за световно първенство в Кечкемет (Унгария) Трингов спечелва еднолична победа и става вторият български шахматист, преодолял бариерата на зоналните турнири.
17. 1965 г. На полуфиналния турнир за световно първенство по кореспондентен шах Г. Попов заема 1—2 м.
18. 1966 г. В Двореца на пионерите в София се провежда първото републиканско първенство за пионери, чийто инициатор е Т. Тодоров.
• На зоналния турнир за световно първенство за жени във Варна В. Асенова заема 2—3 м. и се класира за турнира на претендентките за световната титла.
• В София се провежда първия открит шампионат на България за мъже. Победата извоюва Бобеков.
19. 1967 г. На гросмайсторския турнир, посветен на 50-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция Бобоцов заема 2—5 м. с Тал, Смислов и Гипслис.
• В София се провежда първия международен турнир за жени. Победителка става Макай (Румъния).
20. 1968 г. На XVIII шахматна олимпиада в Лугано (Швейцария) българските шахматисти заемат 3. м. Трингов става победител на 2. дъска. Отборът е в състав: Бобоцов, Трингов,Пъдевски, Коларов, Радулов, Пеев.

21. 1969 г. На световното студентско първенство в Дрезден българският отбор заема 3. м.
• В курорта „Албена“ се поставя началото на традиционните международни шахматни турнири.

22. 1970 г. В Приморско се поставя началото на традиционните шахматни празници.
23. 1971 г. На европейското индивидуално първенство за юноши в Грьонинген (Холандия) Великов заема 3. м.
24. 1972 г. На зоналния турнир във Форса (Финландия) Радулов излиза едноличен победител и е третият български шахматист, който се класира за междузоналните турнири.
25. 1973 г. Българските шахматисти заемат 1. м. на шахматната балканиада.
• В София гостува бившият световен шампион Еве.
26. 1974 г. Българският олимпийски отбор (жени) заема 3. м. на VI олимпиада в Меделин (Колумбия).
• На XXI олимпиада за мъже в Ница (Франция), нашите шахматисти заемат 3—4 м. със САЩ, като бронзовите медали остават за САЩ.
27. 1975 г. На европейското индивидуално първенство в Грьонинген (Холандия) Инкьов заема 1 —2 м. и спечелва сребърен медал.
28. 1977 г. Българският отбор по кореспондентен шах в състав: Попов, Андреев, Кипров, Сапунджиев, Карапчански и Атанасов заема 2. м. на V олимпиада по кореспондентен шах.
• На първото европейско индивидуално първенство за девойки, Нови Сад (СФРЮ), ; Савова заема 3. м.
29. 1978 г. На европейското индивидуално първенство за юноши Крум Георгиев заема 3. м.
30. 1979 г. На шампионата за решаване на шахматни задачи във Финландия К. Ангелов спечелва световната шампионска титла.
31. 1982 г. На четиринадесетата шахматна балканиада, проведена в Пловдив, за първи път в историята на българския шахмат и шахматистите, и шахматистките ни спечелват златни медали.
32. 1983 г. На световното първенство по шахмат за юноши до 20 години в Белфор (Франция) Кирил Георгиев извоюва първата в историята на българския шахмат индивидуална световна шампионска титла.
• Финалният турнир на осмото европейско отборно първенство се провежда в Пловдив. След приключването му 12-те именити съветски гросмайстори начело с Карпов изнасят 27 сеанса на едновременна игра, придружени с беседи, в различни градове на страната.
• Сеансът на Карпов в София се провежда на 6.VII. вечерта в зала № 3 на Народния дворец на културата в присъствието на повече от 1500 любители на шахмата. Карпов спечелва 19 партии, 6 завършва реми, без загуби.
33. 1984 г. На единадесетата шахматна олимпиада за жени в Солун българският отбор в състав Войска, Бояджиева (Гочева), Ангелова и Савова заема 2. м.
• Бившият световен шампион Тал побеждава на международния турнир в курорта „Албена“, като преди това изнася серия от сеанси на едновременна игра и беседи в редица градове на страната.
34. 1985 г. На зоналния турнир в Прага Ерменков получава право на участие в междузоналните турнири.
• През същата година почетен гост у нас е бившата световна шампионка Гаприндашвили. Тя повтаря маршрута и програмата на Тал от предишната година, но не успява да извоюва победата на гросмайсторския турнир в курорта „Албена“.
35. 1987г. На световното първенство за девойки до 16 години в Рио Галиш (Аржентина) К. Аладжова спечелва световната шампионска титла — първата в българския шахмат.
• На 1 септември в Народния дворец на културата започва мачът за световната титла за жени между световната шампионка Чибурданидзе и претендентка на Ахмиловска.
36. 1987 г. На зоналните турнири Инкьов и Войска се представят отлично извоюват право на участие в междузоналните турнири.
37. 1988 г. На втория мемориал „Т. Петросян“ в Москва през м. I българският национален отбор за юноши и девойки до 17 години постига изключителен успех — заема 1. м. с 21.5 т.
• На първото неофициално първенство по блиц в Сент Джон (Канада) четвъртфинала Кирил Георгиев отстранява световния шампион Каспаров 3:1 ( + 2-0 = 2), а на полуфинала отстъпва пред Ваганян (3.5:4.5).
• На двайстата юбилейна балканиада в Сплит (СФРЮ) българските отбори — мъже и жени, извоюват шампионски титли.
• На XXVIII олимпиада в Солун (Гърция) националният ни отбор (жени) се класира на 5. м. и утвърждава позициите си в световния шахматен елит.

ШАМПИОНАТИ НА БЪЛГАРИЯ

Индивидуални шампионати за мъже

1. Георги Гешев – 2 пъти – 1933—1936
2. Михаил Кантарджиев – 1 път – 1937
3. Александър Цветков – 6 пъти – 1938, 1940, 1945, 1948, 1950 и 1951
4. Юрий Тошев – 2 пъти – 1942 и 1 947
5. Олег Нейкирх – 3 пъти – 1 943, 1 948 и 1 957
6. Петър Петров – 1 път – 1946
7. Камен Писков – 1 път – 1947
8. Кръстю Димитров – 1 път – 1949
9. Здравко Милев – 3 пъти – 1952, 1960 и 1961
10. Николай Минев – 3 пъти – 1953, 1965 и 1966
11. Никола Пъдевски– 4 пъти – 1954, 1955, 1962 и 1964
12. Милко Бобоцов – 1 път – 1958
13. Владилен Попов – 1 път – 1959
14. Георги Трингов – 3 пъти – 1963, 1981 и 1985
15. Пейчо Пеев – 1 път – 1968
16. Никола Спиридонов – 1 път – 1969
17. Любен Попов – 1 път – 1970
18. Иван Радулов – 4 пъти – 1971, 1974, 1977 и 1980
19. Саркис Бохосян – 1 път – 1972
20. Евгени Ерменков – 5 пъти – 1973, 1975, 1976, 1979 и 1984
21. Нино Киров – 2 пъти – 1973 и 1978
22. Венцислав Инкьов – 1 път – 1982
23. Димитър Дончев – 2 пъти – 1983 и 1988
24. Кирил Георгиев – 2 пъти – 1984 и 1986
25. Петър Великов – 1 път – 1987

Индивидуални шампионати за Жени

1. Антония Иванова – 6 пъти – 1951, 1952, 1954, 1957, 1958 и 1967
2.Венка Асенова – 8 пъти – 1953, 1956, 1960, 1961, 1962, 1963, 1965, 1969
3.Паунка Тодорова – 2 пъти – 1955 и 1964
4. Антонина Георгиева – 4 пъти – 1968, 1970, 1971 и 1977
5.Весмина Шикова – 1 път – 1972
6.Евелина Троянска – 1 път – 1973
7.Татяна Лемачко – 5 пъти – 1974, 1975, 1978, 1979 и 1981
8.Борислава Борисова – 1 път – 1976
9.Румяна Гочева – 4 пъти – 1980, 1982, 1984 и 1987
10. Маргарита Войска – 4 пъти – 1981, 1982, 1983 и 1984
11. Марлен Петрова – 1 път – 1985
12. Стефка Савова – 1 път – 1986
13. Ружка Генова – 1 път – 1988

Класиране в републиканските индивидуални шампионати за жени

1. 1979 г. Т. Лемачко 11.5 т. от 13 п.; В. Асенова и Р. Бояджиева по 8.5 т.; М. Войска 7.5 т.; М. Дончева и Ст. Савова по 7 т.
2. 1980 г. Р. Тонева 10 т. от 13 п.; М. Войска 9 т.; П. Чилингирова и Д. Александрова по 8 т.; Ст. Савова 7.5 т.; В. Асенова 6 т.
3. 1981 г. Т. Лемачко 9.5 т. от 13 п.; П. Ангелова (Чилингирова) 9 т.; Р. Бояджиева 8.5 т.; П. Драганова 8 т.; В. Шикова и Н. Кръстева по 7.5 т.
4. 1982 г. М. Войска и Р. Бояджиева по 8 т. от 11 п.; Ст. Савова, Е. Златанова и В. Шикова по 8 т.; П. Ангелова 7.5 т.
5. 1983 г. М. Войска 10.5 т. от 13 п.; Р. Бояджиева 10.5 т.; С. Савова 8.5 т.; Е. Златанова и Е. Троянска по 7.5 т.; В. Асенова 7 т.
6. 1984 г. М. Войска и Р. Бояджиева по 9 т. от 13 п.; В. Шикова 8.5 т.; Е. Златанова 8 т.; П. Ангелова 7.5 т.; А. Несторова 7 т.
7. 1985 г. М. Петрова 8 т. от 12 п.; Р. Витанова 8 т.; В. Шикова 7.5 т.; A. Несторова 7 т.; В. Пейчева и Н. Калчева по 6.5 т.
8. 1986 г. С. Савова 10 т. от 13 п.; М. Войска 10 т.; П. Ангелова 8 т.; B. Пейчева и П. Драганова 7.5 т.; А. Несторова 7 т.
9. 1987 г. Р. Гочева (Бояджиева) 9 т. от 12 п.; В. Пейчева 7.5 т.; М. Петрова 7 т.; К. Аладжова, Р. Генова и П. Ангелова по 6.5 т.
10. 1988 г. Р. Генова 9 т. от 13 п.; С. Савова и М. Войска по 9 т.; М. Петрова, П. Ангелова
и В. Пейчева по 8 т.

Първенства за студенти	Победители Стефан Мечкаров — 1946, 1947 и 1950; Петър Кузмов, Стефан Хинков и Никола Найденов — 1948; Николай Минев — 1950 и 1953; Здравко Милев — 1950; Михаил Вълчанов — 1951; Милко Бобоцов — 1952; Атанас Коларов — 1953; Георги Даскалов — 1954; Любен Попов — 1955; Петко Костов и Васил Станев — 1956; Петър Арнаудов — 1958; Георги Пинчев — 1969; Валентин Луков — 1977, 1978; Георги Георгиев — 1979; Младен Гочев — 1980; Сашо Николов — 1981; Тихомир Тошков — 1982; Захари Захариев — 1983; Иво Донев — 1984; Методи Стойнев — 1985; Иван Тиберков — 1986; Димитър Трифонов — 1987.
Първенства за юноши	Победители Йосиф Стефанов — 1958; Любчо Спасов — 1959, 1960; Петко Димитров — 1961; Нино Киров — 1962; Петко Атанасов — 1963, 1965 и 1968; Иван Янакиев — 1964; Евгени Ерменков — 1967; Мирослав Тончев — 1968; Петър Великов — 1969; Димитър Проданов — 1970; Йордан Григоров — 1971; Венцислав Инкьов — 1972, 1973, 1975 и 1976; Валентин Панбукчиян — 1974; Крум Георгиев — 1977; Тихомир Тошков — 1978; Силвио Данаилов — 1979; Димитър Лалев — 1980; Димитър Трифонов — 198Т, 1983; Кирил Георгиев — 1982; Нанко Добрев — 1984; Владимир Димитров — 1985, 1988; Кирил Нинов — 1986; Николай Василев — 1987.
Първенства за девойки	Победителки Антонина Георгиева — 1963—1966; Борислава Борисова — 1967; Върбинка Миланова — 1968; Весмина Шикова— 1969; Станка Едрева — 1970; Боряна Димитрова — 1971; Кирилка Калмукова — 1972; Румяна Гочева — 1973; Марлен Калмукова — 1974, 1975; Стефка Савова — 1976; Димитринка Александрова — 1977; Маринела Дончева — 1978; Маргарита Войска — 1979, 1980; Мария Даскалова — 1981; Розалина Витанова — 1982; Соня Пионова — 1983; Евгения Пейчева — 1984, 1986 и 1988; Вера Пейчева — 1985; Катрин Аладжова — 1987.
Първенства за пионери	Победители Спасимир Тонков — 1966; Александър Янев— 1967; Николай Перфанов — 1968; Петър Къртев — 1969; Илия Апостолов — 1970; Георги Бошнаков —1971, Здравко Мъглев 1972; Венцислав Христов 1973, Иван Добрев 1974; Борислав Банчев — 1975; Иван Тиберков 1976.
Първенства за пионерки	Победителки Върбинка Миланова — 1968; Петранка Драганова — 1969, 1970; Кирилка Калмукова — 1971, 1972; Нина Гълъбова — 1973; Невена Кръстева — 1974;Марлен Калмукова — 1975; Ружка Цветкова — 1976.

Български шахматисти — международни гросмайстори (по реда на удостояването им)

1. 1950 г. Александър Цветков 1952 г ЦСКА „Септ. знаме"
2. 1952 г. Здравко Милев „Левски" (София)
3. 1957 г. Атанас Коларов „Академик” " (София)
4. 1957г. Олег Нейкирх „Левски" (София)
5. 1960г. Николай Минев „Локомотив” (София)
6. 1966г. Любен Попов „Локомотив” (Пловдив)
7. 1973г. Пейчо Пеев „Локомотив” (Пловдив)
8. 1976г. Николай Радев „Славия”
9. 1977г. Крум Георгиев „Хебър” (Пазарджик)
10. 1978г. Саркис Бохосян „Локомотив” (Пловдив)
11. Валентин Леков „Славия”
12. 1979г. Агоп Мердинян „Локомотив” (Пловдив)
13. Мирослав Тончев „Дружба” (Толбуин)
14. Йордан Григоров ЦСКА „Септ. знаме”
15. 1980г. Владимир Антонов „Миньор” (Перник)
16. Димитър Дончев „Локомотив” (София)
17. Петър Попов Стара Загора
18. Димитър Проданов Велико Търново
19. 1982г. Семко Семков „Миньор” (Перник)
20. Спиридон Иванов „ЖСК-Спартак” (Варна)
21. Тихомир Тошков „Академик” (София)
22. 1983г. Ивайло Златилов Шумен
23. Петко Атанасов Русе
24. 1984г. Силвио Данаилов „Славия” (София)
25. 1985г. Атанас Куртенков „Локомотив” (Пловдив)
26. 1986г. Милко Попчев „Локомотив” (Пловдив)
27. Валентин Панбукчиян „Електорн” (Ст. Загора)
28. Богомил Андонов Кюстендил
29. Димитър Лалев „Спартак” (Плевен)
30. Сашо Николов „Марица-изток” (Раднево)
31. Елин Моллов „Спартак” (Плевен)
32. Митко Гърков „Спартак” (Плевен)
33. 1987г. Йордан Иванов „Марица-изток” (Раднево)
34. Кирил Нинов, Петър Орев „Славия” (София)
35. Александър Делчев Кула
36. Владимир Димитров „Левски-Спартак”
37. Стоян Иванов ЦСКА „Септ. знаме”
38. Иван Янакиев „Шумен” (Шумен)
39. Атанас Колев „Академик” (София)
40. Красимир Стефанов „Марица-изток” (Раднево)
41. Иван Манолов „Черноморец” (Бургас)

Български шахматисти — международни майстори /по реда на удостояването им/ жени

1. 1971г. Весмина Шикова ЦСКА „Септ. знаме”
2. 1972г. Антония Георгиева Варна
3. Евелина Троянска „Локомотив” (София)
4. 1976г. Борислава Борисова Варна
5. 1981г. Румяна Гочева „Локомотив” (Пловдив)
6. Павлина Ангелова ”Славия”
7. 1983г. Стефка Савова „Локомотив” (Пловдив)
8. 1988г. Ружка Генова „Локомотив” (Пловдив)
9. Вера Пейчева „Еледжик” (Ихтиман)

Български шахматисти – майстори на спорта /по реда на удостояването им/ гр. Пловдив

1951г. – Никола Пъдевски – Пловдив
1956г. – Георги Трингов – Пловдив
1959г. – Любен Попов – Пловдив
1963г. – Йордан Аянски – Пловдив
1964г. – Димитър Пелитов – Пловдив
1966г. – Крум Томов – Пловдив и Пейчо Пеев – Пловдив
1967г. – Петър Порязов, Сархис Бохосян, Аврам Друмев и Петър Лянгов – Пловдив
1973г. – Агоп Мердинян – Пловдив
1975г. – Христо Иванов, Аршах Долмаджиян, Томас Маджаров и Йордан Чапкънов – Пловдив
1976г. – Лилко Сапунов, Красимир Сапунов – Пловдив
1977г. – Петър Къртев – Пловдив
1978г. – Боби Доросиев – Пловдив
1979г. – Румяна Бояджиева – Пловдив, Маргарита Войска – София, Стоян Попов – Пловдив
1980г. – Стефка Савова – Пазарджик, Кирил Георгиев – Петрич
1981г. – Милко Попчев – Пловдив,
1982г. – Атанас Куртенков и Георги Кюркчийски – Пловдив
1985г. – Илия Балинов и Румен Танев – Пловдив
1986г. – Наталия Калчева и Антон Тонев – Пловдив
1987г. – Георги Ганчев – Пловдив
1988г. – Петър Генов и Митко Илиев – Пловдив

МЕЖДУНАРОДНИ ТУРНИРИ ОРГАНИЗИРАНИ В БЪЛГАРИЯ

Курорт „Златни пясъци” – мъже

1. 1960г. /13/ Пъдевски и Крогиус по 8 т.; Минев 7,5 т.
2. 1970г. /15/ Планинц 10,5 т.; Л. Попов 9 т.; Трингов 8,5 т.
3. 1972г. /13/ Адориан 8,5 т.; Пеев, Подгаец и Софревски по 7 т.
4. 1973г. /16/ Ерменков 10 т.; Еспиг, Пеев и Месинг по 9,5 т.
5. 1975г. /14/ Пъдевски и Вукич по 9,5 т.; Гургенидзе 9 т.
6. 1977г. /14/ Тимощенко 11 т.; Бьонш 9,5 т.; Крум Георгиев 8,5 т.
7. 1978г. /14/ Дончев 10 т.; Пеев и Пшибил по 8,5 т
8. 1980г. /14/ Медуна 9,5 т.; Луков и Д. Проданов по 7,5 т.
9. 1982г. /13/ Григоров, Дончев и Грюнберг по 7,5 т.

Варна – „Одесос” – мъже /от 1981г. – „Мемориал Даскалов”/

1. 1986г. /15/ Дончев 9т.

Пловдив – жени

1. 1979г. /12/ Нуцу 9 т.; Савова 8,5 т.
2. 1983г. /14/ Савова и Касошвили по 9 т.; Жикман и Хайнце по 8 т.
3. 1985г. /12/ Войска и Савова по 8 т.; Асеева 7 т.

Пловдив – мъже

1. 1973г. /12/ Л. Попов и Свещников по 8,5 т.; Софревски 7,5 т.
2. 1974г. /10/ Лангевег 7т.; Бохосян 6,5 т.; Л. Попов 6 т.
3. 1975г. /14/ Г. Гарсия 9 т.; Трингов 8,5 т.; Л. Попов и Пеев по 8 т.
4. 1976г. /14/ Комонс 9,5 т.; Пеев 9 т.
5. 1977г. /11/ Трингов 7,5 т.; Пеев 7 т.; Радулов 6,5 т.
6. 1980г. /12/ Купрейчик 8,5 т.; Крум Георгиев 7 т.; Л. Попов 6,5 т.
7. 1981г. /10/ Трингов 6 т.; Л. Попов и Крум Георгиев по 5,5 т.
8. 1986г. /12/ Арнасон 7,5 т.; Кирил Георгиев 7 т.; Халифман 6,5 т.
9. 197г. /11/ Анастасян 7,5 т.; Григоров, Холмов и Пеев по 6,5 т.

Курорт „Албена” – мъже

1. 1971г. /12/ Радев, Арнаудов, Бохосян и Купка по 7,5 т.
2. 1977г. /13/ Цешковски, Ерменков и Л. Попов по 8,5 т.
3. 1985г. /14/ Юдасин 8,5 т.; Куртенков, Фараго, Киров и Крум Георгиев по 7,5 т.; Гаприндашвили 6,5 т.
4. 1988г. /12/ Макаров 8,5т.; П. Попов 8 т.

Приморско – мъже

1. 1976г. /12/ Пеев, Инкьов, Клован и Комонс по 7,5 т.
2. 1978г. /15/ Крум Георгиев и Онат по 10 т.
3. 1979г. /16/ Пеев 11 т.; Медуна 9,5 т.

Перник – мъже

1. 1980г. /13/ Петран 8,5 т.; Дончев 8 т.; Маршалек 7,5 т.

Пазарджик – мъже

1. 1977г. /12/ Крум Георгиев 8,5 т.; Киров и Луков по 8 т.
2. 1978г. /14/ Мердинян, Епереши, Григоров и Пеев по 8,5 т.

Старозагорски бани – мъже

1. 1979г. /12/ Луков 8 т.; Великов и Ерменков по 7 т. /”Славия”/

Стара Загора – мъже

1. 1979г. /14/ П. Попов 9,5 т.; Шапи и Илич по 9 т.
2. 1980г. /13/ Доброволски 9 т; Хардичай, Пеев и Перени по 8,5 т.
3. 1981г. /24/ Куртенков 7,5 т.; /швейцарска система в 9 кръга/

Плевен – мъже

1. 1985г. /14/ Крум Георгиев 9 т.; Лалич, Спиридонов и Захаров по 8 т.

Шумен – мъже

1. 1982г. /12/ Диздаревич, Кирил Георгиев и Златилов по 7,5 т.

Асеновград – мъже

1. 1985г. /16/ Дончев 10 т.; Луков, Полох и Половодин по 9 т
2. 1986г. /14/ Стрикович, Дончев и Трингов по 8,5 т.

Съставили

инж. Пламен Сапунов, инж. Соня Кайрякова, инж. Женя Найденова, София Мухчиева, Златозар Златев, Зорница Терзиева, Стефка Светлева, Маргарита Кирова