ГМ

Георги Петров Трингов – ЕЛО 2450

Роден на 7 март 1937 г. в Пловдив. Първите му шахматни изяви са от началото на 50-те години на миналия век, когато е известен под името Пеев. Първото му шахматно състезание е общоученическото първенство в Русе през 1951г. Напредва много бързо и още на следващата 1952 г. се включва в състезанията сред мъжете. Играе на полуфинала за републиканско първенство в Бургас. Играта му прави впечатление на специалистите и той е привлечен в състава на ДСО „Академик“, с представителния отбор на който играе (на юношеска дъска) на финала на републиканското отборно първенство. Студентите стават шампиони, а малкият пловдивчанин печели първия си златен медал. На следващата година заема 1 м. на полуфинала в Пловдив с 10,5 т. [+7=7-1], което му позволява да играе на финала. Там, 16-годишният Георги Пеев (под това име е известен в тези години), се оказва едно от главните действащи лица и до последния кръг участва активно в борбата за медалите. В крайното класиране разделя 3-4 място. За този си успех е включен в националните отбори - най-напред, през септември, играе в Букурещ на III дъска в традиционната среща между юношеските отбори на Румъния и България (дебютът му е блестящ - 2:0 срещу Шута), а няколко месеца по-късно в Хале играе в срещата ГДР - България (на VIII дъска постига 1:1 срещу Дитман). В следващите години отново е сред финалистите. През 1955 г. отново разделя 3-4 м. (М. Бобоцов). Това дава основание на ръководството на републиканската секция по шахмат да го изпрати да участва в III Световно индивидуално първенство за юноши, което се провежда през юли в Антверпен. Там той се представя много добре, като в крайното класиране заема 5 м. През август предвожда националния юношески отбор в традиционния му двубой с Румъния (1:1 с Т. Гицеску), а през октомври с първия състав на страната в Белград на традиционната среща между отборите на двете столици на VI дъска постига 1,5 т. от 2. През 1956 г. с железничарския отбор на България (майка му е работила в системата на БДЖ и това му позволява да играе в отбора) участва в Европейското първенство на 1181С, като на I дъска постига 4 т. от 4 (!) и печели 2 медала - златен като победител на дъската си и сребърен за 2 м. на отбора в крайното класиране. През тази много успешна за него година той се представя добре и на Световното студентско първенство [3,5 т. от 5] и на Републиканското отборно първенство, където с отбора на „Академик“ за втори път става републикански шампион - победител е на III дъска с 5 т. от 6. През есента е сред 6-те олимпийци, които на XII олимпиадата в Москва постигат първото голямо признание за българския шахмат, класирайки се на 6 м. На IV дъска постига 9 т. от 12. От този момент до 1982 г. е неизменен участник в олимпийския отбор на страната. Участва 12 пъти - рекорд, който все още не е достигнат, (не играе само през 1960 г. поради заболяване и през 1976 г., когато България не участва). На олимпиадите постига и едни от най-добрите си резултати. През 1962 г. на XV Олимпиада на Златните пясъци, на II дъска завоюва 9,5 т. от 15 [+5=9-1], резултат с който става гросмайстор — вторият български шахматист удостоен с това най-високо шахматно звание. Той е единственият наш шахматист, два пъти победител на своята дъска - през 1968 г. в Лугано (II дъска) и 10 години по-късно в Буенос Айрес (III дъска). С резултатната си и изобретателна игра в Лугано допринася за спечелването на бронзовите медали от българския отбор. През 1963 г. печели първата си шампионска титла от индивидуалното първенство на страната с 15 т. от 19 [+11=8-0]. Това му дава правото да играе на зоналния турнир за световно първенство в Кечкемет (Унг), през 1964 г., където печели 1 м. и става втория български шахматист, класирал се за участие в междузонален турнир. В Амстердам (1964) се класира на 15 м. (24 уч.). В турнирите от системата на световното първенство играе още веднъж - през 1966 г. в Хага на зоналния турнир е 7-ми с 9,5 т. от 16 [+6=7-3]. Повече не участва в борбата за световната титла. С неохота играе в републиканските индивидуални първенства, независимо, че още два пъти - през 1981 г. и 1985 г., става шампион. В тях е участвал 13 пъти, като само 2 пъти се е класирал във втората половина на таблицата. За сметка на това пък в отборните първенства е рекордьор - има 34 участия, от които е спечелил 11 златни, 12 сребърни и 5 бронзови медала. И тук той държи рекорда. Повече от 40 години, е лидер на своя „Локомотив“. Изявява се като голям отборен играч. Не са една и две срещите, спечелени от Локомотив (или националния отбор), когато решаващата победа е била неговата. Забележителни са резултатите на му на световните студентски първенства, в които играе 6 пъти. В тях е печелил 1 златен (1959), 2 сребърни (1957 и 1958) и 1 бронзов (1963) медали. Три пъти е победител на своята дъска, като особено впечатляващ е резултатът му в Будапеща - 11 т. от 12 [+10=2-0]. Играе с успех и на финалите на 4 Европейски отборни първенства, 10 Балканиади десетки двустранни срещи на националния отбор. В богатата си състезателна дейност е участвал в 120 международни турнири, от които повече от 90 в Югославия. Първото му индивидуално международно участие е през 1957 г. в Братислава, а последното - през 1999 г. в Ужице (Юг). В международните турнири отборни състезания е играл с от най-силните шахматисти на век, в т.ч. със 7 световни шампиони - М. Ботвиник, В. Смислов, М. Тал, Б. Спаски, Р. Фишер, Т. Петросян, Ал. Халифман, с почти всички претенденти за титлата - Д. Бронщайн, С. Решевски, П. Керес, Е. Гелер, Б. Ларсен, Л. Портиш, Р. Хюбнер, В. Улман, Св. Гтигорич, Б. Ивков, В. Корчной, Н. Шорт и др. Шахматист с отлично познаване принципите законите на шахматната борба. С невероятна шахматна интуиция. Това му позволява да се ориентира бърза във всяка ситуация. Предпочита острите позиции, стреми се винаги към инициатива и безкомпромисна борба. Много добре познава дебютните схеми, които разиграва. В някои от тях успява да направи и свои открития. Но най-силен е в разиграването на острите мителшпилни позиции. След тежко боледуване умира на 2 юли 2000 г. в Пловдив.