MM

Пейчо Чонов Пеев – ЕЛО 2365

Роден на 2 април 1940 г. в Пловдив. В официални състезания се включва през 1961 г. на финала за републиканско първенство в Хасково. Първите му изяви не са особено успешни, но на следващата година на полуфинала в София [5 м. със 7,5 т. от 13; +7=1-5] се преддтавя много добре и се класира за финала. Следват години на упорит труд, на усъвършенстване. През 1966г. става майстор на спорта и за кратко се нарежда сред най-силните български шахматисти. Третото му участие на финала, през 1968 г., е връх в спортната му кариера - разделя 1-2 м. [с Ив. Радулов] с 12,5 т. [+8=9-2], а впоследствие го побеждава в мач за титлата с 3:2 и става републикански шампион. Включен е в националния отбор. Играл е в редица двустранни срещи, Балканиади и 2 Олимпиади - Лугано 1968 г., където печели бронзов медал и в Скопие 1972 г. През 70-те години на миналия век е един от най - силните български шахматисти, Международен майстор от 1973 г. С отбора на „Локомотив“ (Пд) е многократен победител в републиканските отборни първенства. Победител в турнирите в: Ниш 1974 г.; Торндхайм 1974г.; Младеновац 1976 г. (с I гросмайсторски бал); Приморско 1976 г. и 1979 г.; Пазарджик 1978 г. и Пловдив 1983 г. Втори е в Ниш 1972 г.; Варна 1973 г.; Пловдив 1976 г. и 1977 г. и др. След покриване на първия гросмайсторски бал, опитите му да покрие втори на турнирите в Марибор и Балашиха през 1977 се оказват неуспешни. В следващите години силата му постепенно спада, в 90-те години се изявява като добър шахматен педагог и треньор. Автор е на един от най-хубавите съвременни български шахматни учебници „Път към успеха“. Работил е с редица млади шахматисти. Състезава се до пролетта на 2007 г. След кратко боледуване умира на 15 септември 2007 г. в Пловдив.