ММ

Силвио Данаилов – ЕЛО 2419

Роден на 21 април 1961г. в София. Като шахматист е оформя в детско-юношеската школа на „Славия“, с юношеския отбор на която става републикански шампион за 1975 г. Голямата му любов към шахмата, всеотдайността и трудолюбието му позволяват за кратко време да изпревари връстниците си. От 1978 г. заема трайно място сред мъжете. Тогава играе в кръговия полуфинал за мъже (9 м.). През следващата 1979 г. участва успешно в редица международни кръгови турнири /Старозагорски минерални бани; Варна и Приморско/, печели първенството на „Славия“. Най-големите му успехи обаче, са сред юношите - със 7т. [+5=4-0] заема първото място на индивидуалното първенство в Ихтиман и става републикански шампион. В двубоя между младежките отбори на България и Румъния играе на I дъска и печели и двете си партии срещу Негулеску. В края на годината дебютира на финала за мъже (14 м.). През тази успешна за него година, е удостоен със званието „майстор на спорта”. На 1 януари 1980 г. се появява за първи път в световната ранг листа с ЕЛО – 2295. През следващите години резултатите му са още по-стабилни. Многобройни са изявите му през 1980 г., но сред тях се открояват две – участието му на световното първенство за юноши в Дортмунд, където с 8 т. от 13 заема 8 м. /участват 58 шахматисти, победител е Г. Каспаров/ и мачът му с Кирил Георгиев в Перник в края на годината, който печели с 2,5:1,5 и получава правото да играе на европейското първенство. Там се представя добре, като в крайното класиране разделя 3 м. с 9,5 т. [+7=5-1]. През същата година на международния турнир във Варна заема 2 м. със 7 т. [+5=4-2] и покрива първия си бал за международен майстор. Второто му участие на финала за мъже през 1983 г. е много успешно. През целия турнир е лидер. Финишира с 8,5 т. [+5=7-2], заедно с Д. Дончев. За определяне на шампиона двамата играят мач от 4 партии, който Данаилов губи с 1,5:2,5. Второто място и сребърния медал са най-големия му успех на финалите. През 1987 г., когато финалът се провежда по швейцарската система на „Елените“ разделя 2-6 м. със 7,5 т. от 11, но по допълнителните показатели остава без медал. На международния турнир в Перник през 1984 г. постига 8 т. от 14, резултат с който покрива втория си бал за международен майстор и разделя 3-5 м. С това звание е утвърден в края на годината. От 1982 г. намира място и в мъжкия състав на „Славия“, с който е неколкократен републикански шампион. В този отбор от гросмайстори, неговия принос почти винаги е много голям – 1984 г. 6,5 т. от 8 (победител на VI дъска); 1986 г. 9 т. от 11 (победител на VI дъска); 1987 г. 8,5 т. от 10 (победител на VI дъска) и др. С отбора на Славия е участвал 3 пъти в срещи от турнира на Европейските шампиони, където също се представя добре. В периода 1985 - 1986 г. е включен в националния отбор и взема участие в срещите с Франция (Бургас, 1985 г. - 5,5 т. от 12) и ГДР (Циновиц, 1985 г. - 2 т. от 4). С армейския отбор на страната е втори на армейското първенство на дружеските армии в Тбилиси (5,5 т. от 8 на IV дъска). В спортната си кариера има победи над много известни шахматисти, печелил е призови места в редица турнири сред които: 1980 г. - София (първенство на Академик,- 1 м.); 1981г., Варшава (юноши- 1-2 м.); 1983 г., Айтос (1-2 м.); 1984 г. - Слънчев бряг (1-3 м.); Варна („Ален мак“, 1-4 м.); 1985 г. София (Полуфинал за РИП, 2-4 м.); 1986 г., Пловдив (открито първенство на България - 2-3 м.); Албена (2-3 м.); Ивайловград (2-4 м.); Елхово (2-4 м.) и др. В следващите години освен като състезател се изявява и като треньор и шахматен мениджър. Продължава да участва в турнири, но това вече не е негова първостепенна задача. От края на 1991 г. работи с В. Топалов и само за една година го извежда до върховете на световния шахмат. В момента, освен на Топалов, е мениджър на Ив. Чепаринов и К. Бербатов. В периода 1994 - 2000 г. е селекционер и треньор на националния отбор за мъже. Под негово ръководство отборът постига върхови класирания на Олимпиадата в Москва и на Европейското първенство в Ереван. Насажда у състезателите своя непримирим дух, максимализъм и непрекъснат стремеж за борба и съвършенство. Благодарение на това, България на 3 пъти побеждава считания до тогава за непобедим отбор на Русия. С неговото име са свързани и организирането и провеждането на най-големите шахматни турнири в страната през последните 14 години. Той е организатор на четирите турнира в „Елените“ 1992 - 1995 г.; на едни от най-големите турнири в света „Mtel Masters“ в София през 2005 - 2007 г.; на мачовете на В. Топалов с А. Карпов (Варна, 1995), Г. Каспаров (София, 1998) и Ананд (София, 2004 г.). От 1993 г. живее в Испания. Женен е и има 2 деца. На общото събрание на БФ Шахмат през януари 2005 г. е избран за член на УС на БФШ, а по – късно и за зам. Председател на федерацията. На Отворения блиц турнир GCT Cote d‘Ivoire ECOWAS в Абиджан, Кот Д’Ивоар проведен на 11.05.2019 г. се класира четвърти със 7 точки.